Току що нанесох в летописа “кутийката” за това представление. Сега ще ви кажа какво е “кутийка”. Летописът е нещо като голям шкаф, пълен с кутийки. Чекмеджета. Всеки спектакъл си има чекмедже. Там се описва автор, режисьор, сценограф, композитор, роли и актьори, дата на премиера, година и дори, ако се намери, къде в чужбина е гостувал и какви награди е получил. Бавна работа. Понякога в един ден успяваш да нанесеш само един спектакъл, но дори тогава е сладко. Особено ако е от 1900г. и има афиш за него! Тогава дозата сладост се увеличава и някак денят се осмисля. Представете си такова театрално време, в което чекмеджетата да са много по-пълни и да ги мислим като най-важните пазители на паметта. Амбиоциозно, нали?
